Защо Жан Ануй пише: Театърът като екзистенциално изследване
Ануй (1910–1987) пише, за да:
- Изследва човешкото състояние: Свобода против съдба, цялост против компромис, младост против старост (Антигона, Жаворът, Бекет)
- Критикува обществото: Буржоазна лицемерие, политически сътрудничество, артистично предателство (Валсът на тореадорite, Бедният Битос)
- Забавлява интелигентно: Остроумие, ирония, метататричност — предтеча на „театъра на абсурда“
- Преосмисля мит/история: Класически истории като съвременни морални лаборатории
Неговите „черни пьеси“ и „розови пьеси“ изпитват автентичността в лоша вяра. Дълготрайна актуалност: Антигона (1944) поставена под нацистско заробване като алгория на съпротивата.