Поет-критикът Джон Бъримън твърди, че Шекспир би предпочел да бъде помнен за своите сонети, а не за пиесите си.
Теорията на Бъримън, базирана на анализ на връзките между мечти, пиеси и сонети, предполага, че Шекспир е гledal сонета редицата като своето най-лично, трайно артистично постижение — интимен, структурно ригорозен и автобиографски завойван — докато пиесите са били комерсиални, колаборативни и ефемерни.
Това гледна точка предизвиква конвенционалната иерархия, която постави драмите над стиховете.