1. Страх и самосъхранение: Титуба е изправен пред непосредствена опасност, докато властите разследват твърденията за магьосничество в Салем. Тя осъзнава, че самопризнаването и обвинението на другите може да я спаси от наказание. Като признава, че практикува магьосничество и назовава други замесени, тя се надява да избегне да бъде държана отговорна и да понесе последствията.
2. Манипулация от Абигейл Уилямс: Абигейл, хитър и манипулативен герой в пиесата, оказва значително влияние върху Титуба. Тя се възползва от уязвимостта и суеверния характер на Титуба, като я притиска да признае и да обвинява другите, за да засили позицията си в обществото на Салем.
3. Свръхестествени вярвания: Титуба искрено вярва в съществуването на магьосничество и свръхестествени сили. Тя може да изпитва халюцинации и наистина вярва, че е виждала и е взаимодействала с духове, което я кара да отправя фантастични обвинения.
4. Социален и културен контекст: Действието на пиесата е общност, дълбоко вкоренена в религиозни вярвания и суеверия. Признанието и обвиненията на Титуба са в съответствие с преобладаващия религиозен плам на времето, което прави действията й по-правдоподобни и правдоподобни в контекста на обществото, в което живее.
5. Вина и изкупление: Титуба може да изпита чувство за вина или отговорност за събитията, развиващи се в Салем. Като признава и обвинява другите, тя може да повярва, че може да търси изкупление или да се освободи от участие в предполагаемото магьосничество.
Струва си да се отбележи, че мотивацията на Титуба е сложна и може да се променя по време на играта. Тя е герой, уловен в мрежа от страх, манипулация и обществен натиск, което води до нейните действия и опустошителните последици, които следват.