Стихотворението Цвят на Алфред, лорд Тенисън (понякога заглавено „Цвятът“ или включено в Принцесата) използва жизнения цикъл на един цвят като метафора за човешкото съществуване — неговата краткотрайност, красота и неизбежното връщане към земята.
Цветят изниква, цъфти в пълна слава, привлича възхищение, после увяда и пада. Неговият кратък дъга оглежда човешката траектория: раждане, расцвет, упадък, смърт. Тенисън не морализира; той преzentира цикъла с ясноочен нежност.
Тенисън, който дълбоко жали (смъртта на Артър Халам), знае, че цветята — и хората — са „днес тук, утре няма“. Силата на стихотворението лежи в отказът му да трепери пред тази истина, като все пак намира моментът „сладък“.