Шекспир никога не предлага единствен портрет на брак. Вместо това неговите пиеси формират калейдоскоп, изследващ институцията от всеки ъгъл — романтичен, политически, комичен, трагичен.
Ромео и Джулиета, Санжощна нощна мечта, Бурята — брак като разрешение на страстта, хармоничен акорд след дисонанс.
Укротяването на стръчната, Веселите жены от Уинзър, Както ви харесва — кой държи авторитета? Как остроумието и подчинението се изиграват? Пиесите интерогат патриархалните презумпции дори когато изглежда ги подкрепят.
Отело, Макбет, Зимна приказка — ревност, реална или измислена, унищожава доверието. Ръavnикът, сънnabдението, статуята, която се движи: символи на това колко чуплива може да бъде брачната вяра.
Венецианският trgovec, Дванадесета нощ, Всичко за любовта — приданци, наследство и социален статус диктуват брачните възможности. Любовът преговаря с регистъра.
Дванадесета нощ, Както ви харесва, Укротяването на стръчната — кръстосано облекло и размяна на роли разкриват перформативността на гендерните брачни роли.
Недоразумения, предай, външно натиск — все пак много пиеси завършват с примирение, предполагайки, че бракът е практика на постоянно преговаряне.
Браковете на Шекспир никога не са статични. Те дишат, се чупят и понякога се излекуват — точно като истинските.