Анафора в „Ромео и Жулиет“: балконската реч на Ромео (акт 2, сцена 2)
Анафора = повторение на дума/фрази в началото на последователни клаузи.
Пример: Ромео, акт 2, сцена 2, редове 2–9 (Фолгер)
Но, тихо! каква светлина през онзи прозорец чупи?
Това е изтокът, и Жулиет е слънцето.
Изгрей, прекрасно слънце, и убий завидната луна,
Изгрей и сияй, ти прекрасна и нежна звездо,
Изгрей и ходи, ти небесна светлино,
Изгрей и благослови този долен свят с грация,
Изгрей и научи земята да бъде толкова ярка...
Бележка: Фолгер изданието има „Изгрей“ повтаряно 5 пъти (редове 4–8). Други издания варират (някои „Изгрей“ 3 пъти). Приемът е ясен: имуративно повторение = сърган призив.
Други примери за анафора в пiesaта
- Жулиет, 2.2.117–120: „О, не се клети при луната... / О, не се клети при звездите... / О, не се клети при...“ — О, не се клети (3 пъти).
- Меркуцио, 1.4.53–59 (Кралица Маб): „Над пръстите на адвокати... / Над устните на дами... / Над коленете на дворяни...“ — Над (анафорна предлог).
- Капулет, 3.5.160–168: „ОбESI те, млада багажа! непокорна подлеца! / Казвам ти какво: отиди се в църквата в четвъртък / Или никога след това не гледай ме в очите...“ — повторение на Казвам ти / Или / И.
Функция
- Изгражда ритъм/моментум.
- Подчертава обсесивенност (Ромео „Изгрей“ = отчаяние за светлина/любов).
- Характеризира говорителя (прецизността на Жулиет vs излиянието на Ромео).