38–39те пиеси на Уилям Шекспир падат в четири основни категории, макар че границите са размазани:
Леки, често романтични; обърквания идентичности, остроумие, щастливи краи (обикновено сватби).
Английски крале (повечето); власт, легитимност, национална идентичност. Римски хроники: Юлий Цезар, Антонио и Клеопатра, Кориолан.
Фатална слабост на протагониста + външни сили → крах/смърт. Дълбоки психологични проучвания.
Крани пиеси, смесващи трагичната тежест с комедийното изкупление; магия, среща, прощене.
Първи фолио (1623) организира пиесите като Комедии, Хроники, Трагедии. Съвременните изследователи добавят „Романси“ за краната група. Но Шекспир постоянно подкопчава очакванията: Венецианският купец има трагичен Шайлок; Мера за мера е „проблемна комедия“. Жанрът е леза, не клетка.