Един ден могъщ воин на име Табунауей дойде в селото. Табунауей веднага беше поразен от Котабато и той я помоли да се омъжи за него. Първоначално Котабато се колебаеше, но в крайна сметка се съгласи да се омъжи за Табунауей. Табунауей и Котабато живяха щастливо заедно дълги години. Те имаха много деца и бяха обичани и уважавани от всички, които ги познаваха. Един ден голямо наводнение дойде в селото. Поройните води се издигаха все по-високо и скоро цялото село беше потопено. Котабато и Табунауей бяха отнесени от наводненията. Те се вкопчиха един в друг за скъпа ръка, но течението беше твърде силно. В крайна сметка те бяха разделени и Котабато беше удавен.
Табунауей беше с разбито сърце. Той се изкачи на върха на планината и се закле никога повече да не слиза. Той седеше на планината много дни, оплаквайки загубата на любимата си жена. Накрая боговете се смилиха над Табунуей. Превърнали го в каменна статуя и нарекли планината на негово име. Планината Котабато стои като напомняне за трагичната любовна история между Котабато и Табунауей.