Лопе де Вега (1562–1635), невероятно пиловитен испански Златен век драматург (приписани ~1500 пьеси), откровено обобщи мотивите си в известен стих:
„Удоволствие, слава и пари – тези три / Движат перото ми да пиша за теб.“
Самото удоволствие от изобретателство, „безумието“ на композиция. Лопе пишеше с удивителен брзодействие – понякога пiesa за дни – подхранено от творческо принудение.
Литерарна слава, признание сред колеги, бесмъртие чрез печат. Той грижеше за репутацията си внимателно, публикувайки събрани издания.
Поръчки от благородници, театри и двора осигуряваха живот. Лопе поддържаше голямо домакинство; писането беше професия, не само призвание.
За разлика от романтичния идеал за гладуващ художник, Лопе прегърна комерсиалния театър безупречно. Неговата триада отразява прагматичен, ренесансен поглед на писателя като ремесленник-предприемач.