В Без говорене на Андрей Клементс се развъвят няколко ключови събития:
Г-жа Грейнджър обяви нова класова политика: учениците не могат да говорят през учебните часове. Изключения включват задаване на въпроси на учителя, но само с специфични ръчни сигнали.
Ученици и учители се борят да приспособят своите комуникативни стилове.
Дейвид, един от главните герои, започва система за предаване на бележки с съученици. Те използват бележки за комуникация и анонимен израз на мнения.
Въпреки нарушението, правилото води до позитивни промени. Учениците стават по-кreatиви в невербална комуникация и плащат по-близко внимание на детайли.
Предизвикателства възникват, тъй като учениците погрешно тълкуват жестове или изрази без вербални сигнали. Дейвид и приятелът му Рос се сблъскват в конфликт заради неразбирателство с бележка.
С течение на времето, учениците ценят невербалните комуникативни умения, които развиват, и придобиват емпатия, разбирайки по-добре перспективите един на друг.
След успешен сбор на средства, г-жа Грейнджър модифицира правилото, позволявайки ограничено говорене по време на почивки и определен класови дейности.
Класът организира празнуване за памет на усвоените уроци. Учениците рефлектират върху личния си растеж.
В края, класът и г-жа Грейнджър признават, че комуникацията е непрекъснат и винаги се развива, очаквайки да подобрят уменията си.