Шекспир и По: Два архитектора на тъмното сублимно
Уилям Шекспир (1564–1616) и Едгар Алън По (1809–1849) са разделени от векове и континенти, но споделят шест дълбочини:
- Каноничен статут: Шекспир = най-великият английски драматург/поет. По = архитект на хорър, детективна фикция, съвременен кратък разказ.
- Глобална литературна гравитация: И двата са планетарни — преведени, адаптирани, преподавани, цитирани през култури.
- Езиково майсторство: Шекспир: метафорична плътност, неологизми, ямбическо заповед. По: сонична прецизност, хипнотичен ритъм, лексикон на страх.
- Поетична архитектура: Шекспир: формата на сонет, бял стих, риторични фигури. По: строг метър, римови схеми, алтерация, рефрен („Никога повече“).
- Тъмна визия: Шекспирови трагедии: предалство, безумие, зло (Яго, леди Макбет). Повести на По: психологичен хорър, вина, разпад, връщане на изгнатого.
- Безвременност: И двата говорят директно на 21-вековните тревоги — идентичност, власт, křхкостта на разума.
Различни жанри (драма vs. разказ/поема), различни темпераменти (разширителна vs. клаустрофобна). Но и двата картографираха сенките на човешката психика с неповторена прецизност. Те са двойните върхове на тъмното сублимно.