Защо Шекспир игнорира аристотеловите единици – и все пак става безсмъртен
Аристотеловите Поетика предписва три единици за трагедия: Време (24 часа), Място (едно място), Действие (един сюжет). Шекспир нарушава всички три редовно – и това не има значение.
Защо единиците не го свързват
- Те не бяха известни в елизабетанска Англия. Аристотелови Поетика не беше преведен на английски до 1623 (след смъртта на Шекспир). „Правилата“ бяха по-късна френска неокласическа наложба (Корней, Расин).
- Английският театър е местен, не неокласически. Тъй израснал от мистерийни пьеси, морални пьеси, интерлудии – разширителни, многократни, прескачащи во времето.
- Шекспир познаваше правилата (чрез италианска/френска теория) и избираше да ги нарушава. Пази единица на действие (вечесто) но експлодира време и място за драматический обхват.
Какво го направи голям вместо това
- Характеризация на психологическа дълбочина.
- Език, който изобретава ума, който говори.
- Универсални теми: власт, любов, ревност, смъртност, идентичност.
- Театрална иновация: монолог, подсюжет, комично облекчение, мета-театър.
Голямостта идва от мастърство на човешкото, не от послушност на формулата.