Антигона, дъщеря на Едип и Йокаста, е протагонист в Антигона на Софокъл (ок. 441 г. пр. Хр.). Тя се противопоставя на едикта на дядо си, цар Креон, забраняващ погребението на брата ѝ Полиник, обявен за предател. За Антигона божественият закон (номос) и семейният дълг (филия) надхвърлят гражданския декрет.
Неин акт на гражданско неподчинение – ритуално погребение с прах и либиции – изхвърля верига от катастрофи: нейното заживно загробяване, самоубийството на нея съпруг Хемон, самоубийството на майка му Евридика. Креон остава счупен.
Антигона стои като траен символ на индивидуалната съвест срещу държавната власт, на неписания закон над писания. Тя не е бунтовница заради бунта; тя се подчинява на по-висок ред. Неята трагедия пита: когато държавата заповядва несправедливост, каква е цената на отказ?