В пиесата на Софокъл "Антигона" тя се противопоставя на заповедта на чичо си Креон, новия владетел на Тива, и погребва брат си Полинейк, който е обявен за предател. Този акт на неподчинение води до конфронтация между Антигона и Креон, което води до нейната трагична съдба.
Историята на Антигона подчертава конфликта между личните вярвания и обществените очаквания, както и значението на семейството и честта в древногръцката култура. Тя често се възприема като символ на гражданското неподчинение и героиня, готова да отстоява убежденията си дори в лицето на тежки последствия.