Няма единствен документиран момент на вдъхновение за писateljската кариера на Уилям Шекспир. Въпреки това, ученците идентифицират няколко конвергиращи фактора в ранния му живот (1564–1590-х), които вероятно са подхранили неговия път:
Стратфорд-на-Ейвън приемаше пътуващи трупи (Мените на кралицата, Мените на Лестър) и имаше гилдово театрално tradición. Младият Шекспир би чувал професионални представления редовно.
В Кралската нова школа той получава ригозно обучение по латински, риторика и класическа литература (Овидий, Виргилий, Цицерон, Тренс, Плавт) – строителните блокове на неговата драматична лексика.
1580-90-те г. са свидетели на непрецедентно разцветане на английската драма (Марлоу, Кид, Лили, Грийн). Лондонските комерсиални театри („Театърът“, „Покривът“, „Розата“) създават професионални възможности за драматурзи.
До 1592 г. той е в Лондон, вероятно работящ като актьор и поправител на пьеси. Референцията „възпитателски вран“ (Грийн, 1592) потвърждава, че вече пише и е разпознат.
Образуването на „Мените на Лорд Чеймбърлейн“ (1594), с Шекспир като дялодържател, му дава артистичен контрол, стабилен доход и посветена трупа – рядкост за драматург.
Финансов натиск (дълговете на бащата, семейни задължения), амбиция и простота в работата с езика вероятно са го дърпали. Ранните му поеми (Венера и Адонис, Лукреция) успешно са търсили аристократично покровителство.
Заключение: Шекспир стана писател чрез комбинация от класическо образование, поглащане в жив театрален пазар, професионално ученичество и извънреден лингвистичен талант – усилени от уникалните възможности на елизабетанския Лондон.