Имало едно време едно момче на име Хуанито, което винаги спорело с баща си. Без значение какво беше, Хуанито винаги смяташе, че е прав.
Един ден Хуанито и баща му отишли в парка. Хуанито искаше да играе на люлките, но баща му му каза да не, защото има твърде много хора. Хуанито се ядоса и започна да се кара на баща си.
-Татко, винаги си прав! -каза Хуанито.
— Не винаги съм прав — каза бащата, — но в този случай съм. Има твърде много хора на люлките и можете да се нараните.
Хуанито не искал да слуша баща си и започнал да му крещи.
-Татко, ти си идиот! -каза Хуанито.
Бащата на Хуанито много се ядосал и му ударил шамар.
„Не ме наричай отново идиот“, каза бащата.
Хуанито започна да плаче и избяга вкъщи. Когато се прибра, майка му го попита какво се е случило. Хуанито й разказал какво се е случило и майка му много се ядосала на съпруга си.
„Нямаше право да го удряш“, каза майката.
— Знам — каза бащата, — но не издържам повече. Винаги ми се кара и ме нарича идиот.
Майката говори със сина си и му казва, че трябва да уважава баща си. Хуанито се извини на баща си и обеща, че повече няма да се кара с него.
Хуанито научи, че понякога баща му е прав и че трябва да го уважава. Освен това се научи да не му крещи и да не го нарича идиот.