1. Рутината на Есперанса :Есперанса, главният герой, е описана като самотна жена, която живее в тих квартал на Буенос Айрес. Дните й са рутинни и безпроблемни, а обажданията от грешен номер се превръщат в единствената точка на вълнение и смущение.
2. Повтарящи се телефонни обаждания :Есперанса започва да получава телефонни обаждания от мъж, който пита за „Мариана“ и вярва, че е стигнал до нейната резиденция. Въпреки че тя го информира, че е Есперанса и че той е сбъркал номера, мъжът продължава да звъни, извинявайки се, но настоятелно.
3. Фантазиране за обаждащия се :Докато обажданията продължават, Есперанса започва да развива чувства към мистериозния обаждащ се. Тя фантазира за него и създава въображаем живот за него въз основа на нейната интерпретация на неговия глас и думи.
4. Въображаема романтика :Въображението на Есперанса подхранва желанието й за обаждащия се и тя започва да бърка фантазията и реалността. Тя създава сложни сценарии, в които те се срещат, образувайки емоционална връзка.
5. Неразбиране :Въпреки нейното желание за връзка, комуникацията им остава ограничена до тези погрешни телефонни обаждания. Неразбирателствата и недоразуменията задълбочават връзката им, тъй като и двата героя изглежда копнеят за нещо по-съществено.
6. Откровение и реалност :В крайна сметка истината зад обаждащия се е разкрита. Оказва се, че мъжът наистина има грешен телефонен номер и не се опитва да се свърже с никого конкретно. Реализацията разбива илюзиите на Есперанса, оставяйки я с горчиво-сладко разбиране за пропастта между фантазията и реалността.
В „Esperanza Numero Equivocado“ Кортасар изследва силата на въображението, крехкостта на човешките връзки и начините, по които самотата може да доведе до интензивни емоции и погрешни тълкувания. Историята се задълбочава в сложността на човешкото желание и как копнежът ни за приятелство понякога може да размие границите между реалността и пожелателното мислене.