На следващия ден испанецът пристига и Менсия веднага е привлечен от него. Те прекарват много време заедно и накрая се влюбват. Менсия обаче се притеснява какво ще си помислят хората за връзката й с испанеца, тъй като е вдовица.
Един ден падре Салви казва на Менсия, че испанецът всъщност е богат монах, изпратен от църквата, за да изпита нейната добродетел. Менсия е с разбито сърце и се чувства предаден от падре Салви и испанеца. Тя решава да напусне града и да отиде в манастир, за да стане монахиня.
Историята завършва с това, че Менсия се готви да замине за манастира. Тя се сбогува с приятелите и семейството си и си тръгва, отнасяйки със себе си само спомените си.