1. Баларила на Wikang Pambansa: Кесон допринесе за въвеждането на Balarila ng Wikang Pambansa, или Граматиката на националния език, която служи като рамка за филипинската граматика.
2. Surian ng Wikang Pambansa: Той създава Surian ng Wikang Pambansa (Национален езиков институт) на 13 ноември 1936 г. Тази институция има за задача да развива и поддържа националния език, който в крайна сметка става филипински.
3. Президентски указ: На 31 декември 1937 г. Кесон издава изпълнителна заповед № 134. Този указ официално обявява тагалог за национален език на Филипините и възлага на Surian ng Wikang Pambansa да го прецизира и развие.
4. Използване на филипински в държавните училища: Кесон изигра решаваща роля в интегрирането на използването на филипински език като средство за обучение в държавните училища. Това решение насърчи езиковото разнообразие и даде възможност на филипинците да достигнат до по-широка аудитория.
5. Литературно развитие: Кесон насърчава създаването на литературни произведения и публикации на филипински. Той вярваше в силата на езика да формира националната идентичност и виждаше литературата като начин за насърчаване на филипинския като легитимен език.
6. Подкрепа за литература: Кесон създаде Литературните конкурси на Британската общност, които признават и награждават филипински писатели и художници за техния принос към литературата и изкуствата.
7. Национализъм и използване на език: Кесон вярваше, че единната национална идентичност трябва да бъде обвързана с общ език и се застъпваше за широкото приемане на филипински сред гражданите.
8. Визия за единство: По време на своето президентство Кесон подчерта значението на националното единство и солидарност и той разглежда филипинския като символ на това единство сред различни езикови и културни среди.
9. Президентска комисия: Той създаде президентска комисия за изследване на различните диалекти в страната, проправяйки пътя за евентуалното развитие на стандартизиран филипински език.
10. Национална гордост: Кесон подчерта значението на националната гордост и признанието на филипинската култура, признавайки ролята, която играе езикът при оформянето на идентичността на нацията.
В обобщение, Мануел Л. Кезон изигра ключова роля в развитието и популяризирането на филипинския като национален език на Филипините. Неговата далновидност и ангажираност към езиковото единство оставиха трайно наследство върху езиковия пейзаж на страната и допринесоха значително за утвърждаването на филипинския като неразделна част от филипинската култура и идентичност.