В Фаренхайт 451 на Реи Бредбери, след като старата жена избере да изгори с книгите си, капитан Бийти разкрива вътрешен конфликт. Признава, че не разбира напълно защо книгите се считат за опасни; просто изпълнява наредби като продукт на своето общество. Неговото твърдение — „Не зная. Понеже се боят от тях… Вероятно защото изглеждат толкова хрупкави“ — разкрива когнитивен дисонанс: той е кондициониран да унищожава книги, но скрива съмнения за това вярване.
Този момент очертава Бийти, показвайки, че не е безумен изпълнител, а мъж, който е подтиснал собственото си любопитство и критично мислене. То предваря неговото по-късно съпротичане с Монтаг и подчертава темата на интелектуалното подтискане в романа.