Били Боулгс (ок. 1760-те–1865), познат също като Холата Мико, бе върховен семинолски лидер, чието водачество оформя индигенското съпротива срещу разширението на САЩ во Флорида по време на Семинолските войни.
Боулгс консолидира разпръснати семинолски групи и съюзнически племета — включително черни семинолци — в кохезивна съпротивата сила. Неговата дипломация насърчава солидарност през културни и езикови различия, създавайки обединен фронт срещу принудителното преместване.
Използвайки интимно знание за флородийските влажни зони, Боулгс orkestriра ефективни 게рила кампании, които объркват операциите на американската армия. Неговите сили използват засади, бързо движение през блата и стратегически оттегляния за компенсация на численото недостигане.
Повече от войната, Боулгс се ангажира в договорни преговори, особено 1832 Treaty of Payne's Landing и по-късни разговори. Той защитава земеделските права и автономия на семинолците, докато прагматично оценява намеренията на САЩ.
Боулгс съпротивлява се на асимилационни политики, защитавайки семинолския език, духовни практики и общностни структури. Неговото водачество помага за поддържане на културна непрекъсеност въпреки безупречното натискане.
След Третата семинолска война (1855–1858), Боулгс води народа си в Индианска територия (днешна Оклахома) през 1858 г. Там той продължава да защитава благополучие и културно оцеляване на общността си до смъртта си през 1865 г.
Били Боулгс остава символ на индигенна устойчивост, стратегическо водачество и неколебима ангажираност за суверенитет. Неговото наследство информира съвременната семинолска идентичност и самоопределение.