Референцията на Хоуторн към Анна Хъчинсън в „Скарлетното писмо“: История като огледало
Натаниел Хоуторн призовава Анна Хъчинсън (1591–1643), 17-вековна пуританка изгоник от Масачузетс Бей Колония, в въводния „Тамския дом“ скетч на Скарлетното писмо и имплицитно през целия роман. Тя служеща на множество литературни функции:
- Историческо заземяване: Котвя романа в автентична пуританска Масачузетс – реални хора, реални прогонвания.
- Символичен паралел: Хъчинсън, като Хестър Прин, предизвиква религиозна ortodoxия, твърди за директно божествено вдъхновение и е изгонена от теократично патриархат. И двете жени заплашват социалния ред чрез независимо мислене.
- Критика на пуританската нетерпимост: Судьбата на Хъчинсън примеражава лицемерието на колонията: „град върху хълм“, който смазва несъгласие.
- Морална амбивалентност: Хоуторн не канонизира Хъчинсън – нейният антиномианизъм има опасности. Подобно, гряхът и силата на Хестър са преплетени. И двете отразяват отказанието на романа от прости бинарни опозиции.
- Тематичен резонанс: Изгонването на Хъчинсън предвещава изолацията на Хестър; и двете стават легенди – Хъчинсън в историята, Хестър в „А“, което става „Able“.
Хъчинсън не е фонов детайл – тя е لينза. Чрез нея Хоуторн пречупва централните си притеснения: грях, авторитет, пол, цената на съвест в общество, изискващо конформност.