Артур Милър написа Вещицата (1953) като алегория за макартизма. В началото на 1950-те г. Комитетът за неамерикански дейности (HUAC) и сенаторът Джозеф Макарти проведоха антикомунистически „ловове на вещици“, поставящи в черен списък артисти и изискващи имена на предполагаеми суверсиви. Милър, сам питан от HUAC (1956), използва седемски вещици от 1692 г., за да разкрие:
Пiesa се представи по време на Червената вълна; нейният паралелизъм бе недвусмислен за съвременната публика.