Акт 4, сцена 1. Венециански съд. Антонио е загубил пари на Шилок; длъжникът изисква своето законово право — либра от месото на Антонио. Какво следва е едно от най-електризиращите противостояния на Шекспир между правничество и човечност.
Порция (преоблекна в Балтазар, млад юрист) разчиства делото на Шилок с хирургична прецизност:
Шилок е победен. Трябва да:
1. Откаже от половина имот на Антонио (държан в доверие за Лоренцо/Джесика).
2. Откаже от другата половина на държавата.
3. Превърне в хрищанство.
4. Остави имот си на Лоренцо и Джесика.
Антонио е спечен — но "милостта", позволена на Шилок, е сама по себе брутална. Сцената възпламенява безкраен дебат: Това правосъдие ли е? Насилствената обращаване милост ли е? Шекспир отказва лесни отговори, оставяйки залата — и публиката — в морална суспензия.