В ключова сцена Мери Уорън казва на Джон и Елизабет Проктър истината: тя лъгала по време на процеса за вещици. Признава, че Абигейл Уилямс и другите момичета са преварвали, че виждат духове и превратяли обвиняемите в обречени. Мери е устрахвана – знае, че продължаване на фарсата постави невиновни животи в опасност, но се страхува и за собствената си безопасност и бъдеще в Сейлем, ако прекъсне редовете. Неето признание разкрива измамата в сърцевината на истерията, все пак моментът на съда се оказва почти невъзможен за спиране.