В Действие 4, епифанията на Джон Проктър кристализира, когато подписва, после унищожава своето фалшиво признание:
„Защото това е името ми! Защото не мога да имам друго в живота ми!
Защото лъжа и подписвам се под лъжа! Защото не струвам праха на краката на тези, които висят!
Как да живея без името си? Дадох ви душата си; оставете ми името!“
Тази епифания завършва неговата арка: от виновен адултер → устоен обвиняем → морален котва. Умира почистен, а не победен.
Милър: „Сега има добротата си. Бог да не ми позволи да я взема!“ (Елизабет, последен ред)