154-те сонета (публикувани 1609, написани ~1590s–1600s) служат на множество преплетени цели:
Сонети 1–126: Интензно, често хомоеротично преданост към млади аристократ – хвалане на красота, насърчаване на размножение, конфронтация с разпада на времето.
Физическата красота избледнява; стиховете я бесмъртна. "Толкова дълго, колкото хората дишат или очите виждат, / Толкова дълго живее това, и това дава живот на тебе" (Сонет 18).
Времето като унищожител ("поглъщащо време," "нечисто време") vs. поезия като паметник. Говорителят се бори с забравението чрез изкуство.
Оживяване на петрархианската/шекспировата сонетна форма – експерименти с разместване на волта, римова плътност, метафизични консеити.
Сонети 1–17 („размножителните сонети“) вероятно са поръчани от кръга на Саутхемптън, за да натиснат него да се ожени и да произведе наследник.
Сонети 127–154: Сексуална, мъчителна, взаимно унизителна връзка – в контраст с идеализираната любов към Честния младик.
Не просто частни писма, а изкуствена последователност, изследваща силата на любовта да вдъхновява, унищожава и превъзхожда времето – едновременно личен изповяд и публично литературно постижение.