Уилям Завоевателят (ок. 1028–1087) е предан последовател на римокатоличеството, чиято вяра глубоко оформя неговото завоеване и управление на Англия.
Уилям получава папско знаме от Александър II, обосноввайки нашествието като свещена мисия за реформа на „разложена“ английска църква.
Заменя англосаксонските епископи с нормански свещеници; налагацелibat на духовниците; въвежда църковни съдове, отделени от светското право.
Църковната иерархия става нормански административен инструмент. Книгата „Думсдей“ (1086) регистрира църковните имоти за обложение с данъци и контрол.
Сливането на религиозна преданост и политическа прагматичност от страна на Уилям установява средновековния английски църковно-държавен модел, който устои до раздяла с Рим при Хенри VIII. Неговият управление демонстрира как вярата може да е едновременно искрена убеденост и стратегически инструмент.