В Акт III, сцена V на Ромео и Жюлиета, жаворнъкът и славейката стават мощни символични противоположности, които кристализират централните напрежения на пиесата.
Жаворнъкът вестниква зарята – суровата реалност, която принуждава влюбените да се разделят. Неговата песен е "най-музикална, най-мрачна", защото сигнализира края на техния нощен санитар. Ромео трябва да напусне стаята на Жюлиета или да се сблъсне с екзекуция; мелодията на жаворнъка е звукът на тяхното разделяне.
Славейката пее нощем, представяйки тайната и интимността, които пазят влюбените. Неята песен е "най-музикална, най-весела", защото означава тъмнината, позволяваща техния съюз. Жюлиета отчаяно се опитва да убеди Ромео, че чуената птица е славейка, а не жаворнък, цепеейки се за последните им сп заедно моменти.
Този птичий контраст огледалства основните дихотомии на пиесата:
Песните на птиците отбелязват границата между нощния рай на влюбените и враждебния денен свят на враждуващите фамилии и социални задължения. В този кратък орнитологичен спор Шекспир обобщава цялата трагедия.