Въпреки че Шекспир е широко смятан за един от най-великите писатели на английски език, неговите произведения не са лишени от критика. Ето няколко често срещани критики, отправени срещу пиесите на Шекспир:
1. Липса на историческа точност: Шекспир често си позволяваше свобода с историческите факти, за да ги вмести в драматичните си разкази. Например в пиесата си „Ричард III“ той описва титулярния герой като деформиран и зъл гърбав, докато историческите записи предполагат, че той всъщност е с нормален физически вид.
2. Мизогиния и роли на пола: Някои критици твърдят, че пиесите на Шекспир поддържат женомразки възгледи и стереотипи, като женските герои често са изобразявани като слаби, подчинени или ирационални. Например в „Укротяването на опърничавата“ главният герой Петручио използва сурови и манипулативни тактики, за да „опитоми“ съпругата си Катрин.
3. Липса на развитие на характера: Някои критици смятат, че героите на Шекспир нямат психологическа дълбочина и сложност и вместо това служат като въплъщения на определени черти или архетипи. Например герои като Яго в „Отело“ и Едмънд в „Крал Лир“ често се възприемат като едноизмерни злодеи без ясна мотивация.
4. Разчитане на съвпадение и сюжетни измислици: Пиесите на Шекспир често разчитат на съвпадения, сбъркани самоличности и други сюжетни средства, за да придвижат историята напред. Някои критици твърдят, че тези устройства могат да бъдат нереалистични и да подкопаят правдоподобността на сюжета.
5. Прекалена употреба на език и реторика: Пиесите на Шекспир са известни със своя поетичен език и реторични изпъкналости, но някои критици твърдят, че това може да доведе до липса на яснота и достъпност за съвременната публика. Някои пасажи могат да бъдат трудни за разбиране, особено за тези, които не са запознати с езика на елизабетинската епоха.
6. Теми за отмъщение и насилие: Пиесите на Шекспир често изследват теми за отмъщение и насилие, които някои критици намират за прекомерни или безпричинни. Например в „Хамлет“ търсенето на отмъщение на главния герой води до цикъл на смърт и разрушение.
Важно е да се отбележи, че тези критики не трябва да се приемат като окончателни присъди за творчеството на Шекспир. Те представляват набор от перспективи и трябва да се разглеждат в контекста на времето и културния произход на Шекспир. Независимо от това, тези критики са допринесли за продължаващите дискусии и интерпретации на неговите пиеси, поддържайки работата му уместна и отворена за контрол дори векове след смъртта му.