Гледната точка в литературно произведение е важен аспект на текста. Тя представя съзнателен избор на автора да представя информация по определен начин. Оформя начина, по който читателят получава информация за героите и действието. Най-често използваните гледови точки са: първо лице, трето лице всезнаещо, трето лице наблюдател и хибридният стил трето лице ограничено.
В всяка трета личност граматиката на трето лице доминира разказа, извън диалозите. Това означава, че историята се разказва чрез „той“ и „тя“ – няма използване на „аз“ или „мен“ извън репликите на героите. Това поддържа определена дистанция между читателя и героите.
При първо лице разказът е филтриран през перспективата на героя, което въвежда елемент на ненадеждност. Авторите често използват това за допълнителна характеристика – напр. Дж. Д. Селинджър в „Прихапваният в жито“. Трето лице премахва потенциалната ненадеждност на разказвача. Читателите могат да имат по-голяма довереност в сюжета.
За разлика от трето лице наблюдател (стриктно камера-око – вижда и чува), трето лице ограничено дава вътрешна информация за фокусирания герой. Позволява на читателя да научи мислите на героя, дори да не са изразени, и позволява флашбъкове за илюстриране на спомени.
Трето лице ограничено дава по-стегнат фокус върху герой в сравнение с трето лице всезнаещо. Това е инструмент, с който авторът може да изгради съпричастност за героя. Дори когато герой е труден за харесване, читателят е по-трудно да го отхвърли като неважен или несимпатичен, защото е онзи, когото познава най-добре.
Трето лице ограничено е опция за много автори при романи с голям обхват – историческа проза или фентъзи. Често авторите го използват за няколко различни героя през книгата. То предлага близька връзка между читател и герой, като при първо лице, но избягва объркването от сериално сменяне на няколко първо лице разказвача.