* Защита на сестра си: Най-очевидната мотивация за Катнис е да спаси по-малката си сестра Примроуз от сигурна смърт. Знаейки, че Примроуз ще бъде избрана за почит, ако тя не се включи доброволно, Катнис се намесва, за да заеме нейното място. Това е ясен акт на саможертва, воден от семейна любов.
* Осигуряване на семейството си: Игрите на глада са жестока система, при която победителите получават богатство и облаги. Дори Катнис да не спечели, самият акт на доброволчество предлага възможност за малка награда за нейното семейство. Това означава нейното желание да подобри живота им и да ги предпази от бедност.
* Запазва семейството си заедно: Чрез доброволчеството Катнис гарантира, че няма да бъде напълно отнета от семейството си. Ако беше останала вкъщи, щеше да бъде принудена да ги напусне, за да участва в игрите, потенциално завинаги. Доброволчеството й позволява да остане близо до тях, дори и само за кратко.
Важна забележка: Въпреки че историята изследва темите за любовта и саможертвата, важно е да запомните, че мотивацията на Катнис е сложна. Тя не е водена само от любов, но и от чувство за дълг, предизвикателство и желание за оцеляване. Доброволчеството е отчаян акт на оцеляване, подхранван от любов, но и от необходимост.
В романа не се казва изрично „Катнис се включи доброволно поради любов“, но действията й говорят много. Дълбочината на нейната любов към семейството й е централна движеща сила в нейното решение и в крайна сметка оформя пътуването й през Игрите на глада.