Въпреки че е лесно да се мапне всеки джудже в Хобита към един от седемте смъртоносни греха, Толкиновият характеропис е далеч по-нюансиран. Чертите на джуджетата отразяват комплексни човешки слабости, а не прости аллегорични присвоявания. Ето как личностите на някои джудже се пресичат с тези концепции:
Торин Дъбновен щит олицетворява гордост най-ясно. Неговата яростна преданост на родословието си, неуповажното отказ да компромитира и еднопосочното преследване на Аркенстоуна и съкровищата на Еребор произтичат от дълбоко чувство за кралско достойнство. Тази гордост движи и неговото водачество, и трагичното му падение по време на епизъда с драконската болест, макар че той най-накрая постига изкупление.
Цялата компания е мотивирана да възстанови откраднатият си дом и съкровища. Въпреки това, това желание изниква от справедливост и възстановяване колкото и от алчност. Джуджете бяха изгони от Еребор от Смауг; техния квест възстановява родово право. Ториновия „драконска болест“ близо до края показва, как благородни мотиви могат да се изкривят, но основният дрив остава възстановителен.
Торин проявява ярост в суровите си отношения с Трандуил и Бард, отказ за преговори и почти предизвикване на война. Фили и Кили канализират защитна ярост при защита на чичов си и роднина, по-симпатично проявяване.
Дори често изглежда небрежен и по-малко очевидно движим, предпочитайки комфорт. Въпреки това, той надеждно изпълнява задълженията си – носяйки Билбо през гоблински тунели, биейки се в битки – sugerирайки, че неговото държание отразява темперамент, а не леност.
Балин, като старшинствена държавна личност и де-факто втори в команда, извремено изразява фрустрация от решенията на Торин. Това чете се по-скоро като опитен съвет, сблъскващ се с младежка упрямост, отколкото лична завист.
Бомбър's любов към храна е темен виц (падане в заколдованата река, нужда от шест джудже да го носят). Толкин го използва за хумор и за очовечяване на компанията; то е характерен ексцентрицитет, а не морален провал.
Нито един джудже не проявява разврат като дефинираща черта. Техният фокус остава върху родство, ремесло и роден край – в съответствие с темите на Толкин.
Джуджете са разнообразен, дефектен и дълбоко човешки (или джуджешки) ансамбъл. Редукцията им до греховни архетипи изплощва Толкиново постижение: да покаже как обикновени личности – смели но дребни, лоялни но гордови – могат да предприемат извънредни дела.