Въпреки на често срещаното заблуждение, Джордж Гей не отказва да идентифицира Хенриетa Лакс – той активно разкрива нейното име пред журналисти без знанието или съгласието на семейството ѝ. Това решение от 1950-тите години остава фундаментален казус в медицинската етика.
След като HeLa клетките (получени от шейния рак на Лакс) станаха първата безсмъртна човешка клетъчна линия, Гей – горд от постижението на лабораторията си – сподели нейната идентичност с научни репортери. Minneapolis Star публикува нейното име през 1953 г.; Rolling Stone публикува материал през 1976 г.
Това нарушение катализира модерните рамки за информирано съгласие, ИРБ изисквания и Белумонтския доклад (1979). Семейството Лакс сега има роля в управлението на HeLa изследвания – частично, десетилетия късно коригиране.
Книгата на Ребекa Склът The Immortal Life of Henrietta Lacks (2010) донесе пълната история на глобално внимание.