Леонардо да Винчи никога не е заключил, че живописът е по-надъчен от поезията. Нито един оцелял ръкопис, писмо или съвременен разказ не подкрепя този твърден.
Като полимат (живопис, skulptтура, архитектура, инженерия, анатомия, оптика), Леонардо гледа дисциплините като взаимосвързани инструменти за разбиране на природата. Той хвали скоростта и визуалната истина на живописа, но уважава и силата на поезията да събужда емоции и да предава абстрактни идеи. Неговият Paragone (сравнение на изкуства) аргументи подчертават научната природа на живописа, не йерархия на надъчност.
Приписването на „живопис > поезия“ на него е съвременно опростяване.