Ето цялото стихотворение:
Луната няма от какво да се срамува.
Тя не се хвали и не се хвали,
и никога не показва лицето си
освен ако не е сигурна, че ще бъде добре дошла.
Тя стои настрана
на слънцето и звездите,
и дава мека светлина
на тези, които имат нужда.
Луната е играчка люлка
върху ярко злато,
и тя се люлее нежно
в нощния бриз.
Тя е малко дете,
и тя се страхува от тъмното,
но тя знае, че е в безопасност
в обятията на нощта.
Луната е символ на надеждата,
и тя ни го напомня
дори в най-мрачните времена,
винаги има светлина.