1. Сравнение:
- "Като две тъпи статуи стоим"
- "И опипваме заедно сляпо с ръцете си"
- "Той е сянка по моя невидим път"
2. Метафора:
- "Не сме мръднали, освен да се разделим"
3. Персонификация:
- "Годините лежат натрупани около нас"
- "Мълчанието расте и расте между нас"
4. Алитерация:
- "Като две тъпи статуи"
- "И опипваме заедно сляпо с ръцете си"
- "Годините лежат натрупани около нас"
5. Enjambment:
- "Той е сянка по моя незрящ път,/Сляп като мен, и се спъва по следите му"
6. Реторични въпроси:
- "Какво можем да направим?"
- "Какво направихме?"
Тези фигури на речта работят заедно, за да създадат ярък и емоционален портрет на обтегнати отношения баща-син. Сравненията и метафорите подчертават усещането за разстояние и разделение между двата героя, докато персонификацията и алитерацията добавят дълбочина и текстура към образите. Намесата и риторичните въпроси създават усещане за неотложност и разочарование, отразявайки напрежението и конфликта, които съществуват между бащата и сина. Като цяло умелото използване на фигури в „Баща за син” засилва емоционалното въздействие на стихотворението и предава сложната динамика на отношенията между двата героя.