Стихотворението рисува ярка картина на пътуване с влак през провинцията, като ритмичният ритъм на релсите действа като удар на сърцето. В първата строфа говорещият се фокусира върху ритмичното „щракане на колелата“, докато влакът пресича тихата природа. Свирката на влака допринася за тази ритмична какофония, превръщайки се в зловещ „пронизителен писък“. Този звук е в ярък контраст със спокойната красота на пейзажа, с неговите спокойни полета и целунати от луната пасища.
Втората и третата строфа се фокусират върху преминаването на влака през малките гари и живота на чакащите там. Говорителят улавя мимолетните моменти на връзка между преминаващите пътници и чакащите фигури. Светлините в прозорците на влака и гарата разкриват човешките преживявания вътре, от самотата до забързаността. Говорителят наблюдава как пътници четат, гледат луната и размишляват върху живота си, представяйки микрокосмос от спектъра на човешките емоции и дейности.
Последната строфа приключва пътуването, като влакът се плъзга към дестинацията на говорещия. „Приливът на тишината“, внезапен изблик на тишина след ритмичните звуци на пътуването, е рязка промяна. Високоговорителят свети под „студена бледа луна“, което предполага, че пътуването ги е отвело в различен свят, далеч от шумните коловози и станции, които току-що са оставили зад гърба си.
По отношение на литературните средства стихотворението е богато на образност и персонификация. Колелата на влака „щракат като сърце“ и свирката крещи „пронизително“. Луната е описана като "студена и бледа", а гарите са като "спящи кучета". Йоханнес също използва ефективно контраста, за да подчертае несъответствието между спокойната провинция и шумния влак, както и тишината на крайната гара в сравнение с суматохата по време на пътуването.
Като цяло „Нощен влак“ е богато на сетива изображение на пътуване с влак, което изследва теми за ритъм и контрасти, като вплита човешки преживявания в гоблена на провинцията.