В цялото стихотворение жената използва ярък и емоционален език, за да предаде чувството си на разочарование и гняв. Тя описва мъжа като „камък“, „стена“ и „затворена врата“, което предполага, че той е емоционално недостъпен и не желае да я изслуша. Тя също го обвинява, че е „сляп“ за страданието на жените и че поддържа система на потисничество, която държи жените в капан на подчинена роля.
Мъжът, за разлика от тях, е представен като отбранителен и пренебрежителен към опасенията на жената. Той я обвинява, че е „твърде чувствителна“, „свръхемоционална“ и „ирационална“, което предполага, че критиките й не са основателни и че тя не е способна на рационално мислене. Той също така се опитва да прехвърли вината за проблемите във връзката им върху жената, внушавайки, че тя е тази, която е отговорна за тяхното нещастие.
Стихотворението завършва с жената, която изразява надеждата си за по-добро бъдеще, в което мъжете и жените могат да живеят в хармония и равенство. Тя си представя свят, в който мъжете са готови да слушат жените, да разбират техния опит и да работят заедно, за да създадат по-справедливо и справедливо общество.
Като цяло, "Woman To Man" е силно и вълнуващо обвинение срещу патриархалната система и начините, по които тя потиска жените. Стихотворението е призив към мъжете да поемат отговорност за действията си, да слушат жените и да работят за създаването на по-справедлив и справедлив свят за всички.