„Woman to Man“ драматизира напрегнат диалог между половете. Жената конфронтира мъжката емоционална недостъпност („камък“, „стена“, „затворена врата“), обвиняваща го в слепота към женското страдание и съучастничество в патриархалното потискане. Той отхвърля, етикетирайки я „прекалено чувствителна“, „ирационална“, прехвърляйки вината. Стихът завършва с нейното виждане на бъдеще, където мъжете слушат, разбират и сътварят равенство. Това е провиждаща критика на полова комуникационна неуспех и призив за взаимно разпознаване.