В Ромео и Джулиета на Шекспир, Джулиета не вижда призрак преди да изпие монашкия еликсир (4.3). Това, което изпитва, е халюцинация, родена от ужас, а не надприродно явяване.
Сама в стаята си, Джулиета говори монолог, изразяващ нарастващ ужас:
Тя вика "Спри, Тибълт, спри!" — обръщайки се към видението — но то изчезва. Тогава тя пие: "Ромео, идвам! Това пия за тебе." Нито един призрак не се явява обективно. Моментът драматизира нейната психологична изолация: тя се сблъсква със смъртта, въоръжена само с любов и отчаяние.