Поезията на изтриването (известна също като еразирана поезия или черна поезия) е форма на намерена поезия, при която поетът взема съществуващ текст – вестникова статия, страница от роман, حكоментална декларация, бележка – и избирателно премахва думи, оставяйки нов стих, съставен изцяло от остатъците.
Изискваният текст остава физически нетънат (или се копира). Поетът замазва нежеланите думи с маркер, боя, корекционна течност или дигитални инструменти. Това, което оцелява – фрагменти, фрази, отделни думи – се събират в нова композиция с собствен ритъм, образи и смисъл.
Оригиналният текст не „съдържа“ стиха в линеен смисъл. Поетът го открива, като слуша какво иска езикът да стане, когато е освободен от първоначалния си намерен смисъл. Данъчна декларация се превръща в медитация за загуба. Медицински отчет се превръща в любовен стих. Напряжението между извор и резултат създава фрисон.
Изтриването има дълга история на съпротива. Поети са изтривали правительствени декрети, колониални текстове и корпоративен жаргон, за да отворат глас. Сам актът на цензуриране на езика на властта е изявление.
Не се изисква „поетичен талант“ – само внимание и куриране. То демократизира създаването.
Вземете страница. Маркер. Търсете думи, които шепотят. Изтрийте шума. Вижте какво остава.