Поемата "Убийцата" на Джудит Райт не описва войната – тя я въплътява. Убийцата не е войник, генерал или политик. Това е самата война, олицетворена като самотна, елементална сила, скитаща се по земята.
Убийцата "разхожда се по хълмовете", "качи се на вятъра", "спи в тревата". Няма националитет, идеология или лице. Това е чиста деструктивна агенция – оставяйки "смърт и разорение" в следа си. Райт маха риториката на "оборона", "чест", "победа", за да разкрие суровия механизъм: нещо, което убива.
Поемата е недвусмислено осъждение. Чрез отказ да очовечи убийцата (няма "имаше майка", "се бори за страната си"), Райт отказва на войната нейните обичайни оправдания. Последният призив е имплицитен: мирът е единственото съпротивление на тази сила.
Райт (1915–2000) бе най-великият австралийски поет и остра еколозистка и борица за правата на аборигените. "Убийцата" отразява нейното вечно убеждение, че насилието срещу живота – във всякаква форма – е осквернение.