Първата строфа на поемата поставя сцената с описание на градските улици, пълни с хора, бързащи да се приберат от работа. Поетът използва повторението на думата "шест", за да създаде усещане за ритъм и да подчертае неотложността на момента.
Във втората строфа поетът използва серия от метафори, за да сравни града с джунгла и бойно поле. Това изображение предава усещане за опасност и хаос, но също така и усещане за вълнение и енергия.
Третата строфа се фокусира върху хората, които са попаднали в пиковия час. Поетът използва различни сравнения, за да сравни хората с животни и машини. Това изображение подчертава дехуманизиращия ефект на града и начина, по който хората се чувстват като зъбни колела в гигантска машина.
Четвъртата строфа на поемата предлага момент на почивка от хаоса на града. Поетът описва човек, който спира да гледа група деца, които си играят. Тази сцена създава контраст със забързаното темпо на града и напомня за простите удоволствия в живота.
Във финалната строфа на стихотворението поетът се връща към образа на града. Той описва града като "чудовище", което "поглъща" хората. Това изображение предава усещане за предчувствие и предполага, че градът е опасно място, което в крайна сметка може да погълне хората, които живеят в него.
Като цяло, "Six P.M." е силно стихотворение, което улавя същността на един град в разгара на вечерния час пик. Стихотворението използва различни поетични средства, за да създаде усещане за движение, неотложност и хаос. Стихотворението също така изследва темите за дехуманизацията и търсенето на смисъл в модерна градска среда.