Стихотворението Преминаване на времето използва пет ключови приема:
„Преминаване на времето“ се повтаря, подчертавайки безумието, неизбежната природа на времето — срочност, тревога.
„Тиктат на часовника, преминаване на времето“ / „Сезоните идват и отиват“ — ритъм, muzикалност, кохезност.
Времето като река („тече и тече“) и крадец („краде нашите дни“) — неконтролируемо, необратимо.
Времето като характер, който „смее се на нас“, „не взема заробици“ — агенция, сила, безразличие.
Тиктащ часовник, сменящи се сезони, река — многослоен портрет на сложността на времето.
Заедно те ковят богато, мултисензорно размишление за временността.