Повтарянето на думите „отминаващо време“ в цялото стихотворение подчертава безмилостната и неизбежна природа на изтичането на времето. Това повторение също създава усещане за неотложност и безпокойство, тъй като говорещият изглежда се опитва да задържи нещо, което се изплъзва.
Алитерация
Използването на алитерация в редове като „Тиктакащият часовник, минаващото време“ и „Сезоните идват и си отиват“ добавя към стихотворението чувството за ритъм и музикалност. Тази алитерация също помага да се създаде усещане за единство и съгласуваност, тъй като звуците на повтарящите се думи отекват в цялото стихотворение.
Метафора
Стихотворението сравнява изтичането на времето с течаща река („Времето е река, тече непрекъснато“) и с крадец, който краде дните ни („Времето е крадец, краде дните ни“). Тези метафори помагат да се създаде ярък и конкретен образ на изтичането на времето и също така предполагат, че времето е извън нашия контрол и никога не може да бъде спряно или обърнато.
Персонификация
Стихотворението олицетворява времето като герой, който "ни се смее" и "не взема пленници". Това олицетворение дава на времето усещане за свобода на действие и сила и също така предполага, че времето е безразлично към нашите страдания и борби.
Символизъм
Стихотворението използва редица символи, за да представи изтичането на времето, като тиктакащия часовник, променящите се сезони и реката. Тези символи спомагат за създаването на богато и многопластово разбиране за времето и също така подсказват, че времето е сложен и многостранен феномен.