Стихотворението включва редица ономатопеични думи, които имитират звука на хранене, като "дъвкане", "хрускане" и "похапване". Тези звуци предполагат, че актът на хранене е радостен (ако е разхвърлян!)
2. Хипербола.
Стихотворението използва преувеличение, за да подчертае важността на яденето на едно стихотворение бавно и вкусването на многобройните му вкусове. Например редът „Нека думите галят езика ви“ предполага, че преживяването трябва да е подобно на чувствена целувка.
3. Метафора.
Стихотворението сравнява изживяването от яденето на стихотворение с различни други дейности като вкусване на фунийка сладолед или слушане на песен. Тези сравнения подсилват идеята, че яденето на стихотворение е мултисензорно изживяване, което ще зарадва всичките ви сетива, а не само вкусовите ви рецептори.