Пътят на поточка в поемата на Тенисън
В „Поточката“ на Алфред, Лорд Тенисън, потокът разказва свой път от извор до море:
- Извор в планини („хайванти на лунка и чапла“)
- Капае по склоновете
- Навигира през скали и пречки
- Формира хавлици и вихри
- Тече през ливади и земеделски земи
- Миnaud под каменни мостове
- Слива с други потоци, ставайки река
- Стига до морето („мъже могат да идват и мъже могат да отидат, / Но аз продължавам за вечност“)
Пътят символизира вечните природни цикли в контраст с човешката преходност. Рефренът подчертава трайността сред промяната.