Анализ:
Стихотворението започва с говорещия, изразяващ дълбоко чувство на мъка:„Сълзите ми капят безмилостно / Като дъжд“. Това изображение на падащи сълзи подсказва завладяващата природа на емоциите на поета.
Поетът продължава да описва различните начини, по които отсъствието на любим човек се отразява на живота им. Ежедневните дейности и обстановката стават напомняния за човека, за когото копнеят.
"Гледам луната и се чудя:/ И ти ли я гледаш?"
Този ред подчертава копнежа на говорещия за връзка, дори и при раздялата им. Луната, често свързвана с романтика и копнеж, служи като символ на желанието им да се съберат отново.
Поетът улавя ярко горчивите спомени, свързани с изчезналия човек. Продължителното присъствие на техния любим се усеща чрез предметите и звуците, които предизвикват техните спомени.
"Чувам звука на твоя глас, / В шумоленето на листата."
Това изображение предполага, че на говорещия постоянно се напомня за присъствието на любимия човек, въпреки физическото му отсъствие.
Стихотворението достига своята кулминация с пламенна молба:
"Върни се, любов моя, / Върни се и ме завърши."
Говорителят изразява отчаяна нужда от завръщането на техния любим човек, като подчертава, че животът им се чувства непълен без тях.
Последните редове на стихотворението предават чувство на примирение, тъй като говорещият признава трайния характер на техния копнеж:
"Ще те чакам, / дори да отнеме цяла вечност."
Като цяло „Липсваш ми“ от Феликс Чеонг Фей е трогателно и емоционално изследване на въздействието на раздялата и загубата върху човешкото сърце. Стихотворението улавя същността на копнежа, болката от отсъствието и непоклатимата надежда за повторно събиране.