Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Дъждът като машина за време: "Дъжд на покрива" на Коутс Кיני (1849)

"Дъжд на покрива" на Коутс Кיני е лирично размишление за памет, утеха и възстановителната сила на природните ритми. Охайо адвокат-поет (1826–1904), Кिनी улавя универсален момент: умът, намиращ дом в детски звук.

Структура и образност

Станза 1: Обстановка

Говорещият сам в "колиба", дъжд "капка" по дъсковите покриви. Уютен интерьер срещу дива нощ.

Станза 2: Сenzорно потапяне

"Всеки звън на покривите / Има ехо в сърцето." Звукът активира синаптична памет — всяка капка е ключ, отключващ миналото.

Станза 3: Детска реминисценция

Майка "нагъната над" спящите деца. Дъждът става коляно песен, свързваща настоящата самотност с майчината защита.

Станза 4: Катарсис

Дъждът като сълзи — "сълзи на радост", "сълзи на скръб". Природата огледалява човешките емоции; покривът укрива и двете.

Станза 5: Трансценденция

"И сълзите на миналото изсъхват." Ритъмът измива скръбта. "Хиляди спомени" се смукват в мир.

Теми

Форма

Пет станзи, неправилен метър, римови двойки (AABB) — химнолична простота, съвпадаща с устойчивия бит на дъжда.

Поезия

Related Categories