"Дъжд на покрива" на Коутс Кיני е лирично размишление за памет, утеха и възстановителната сила на природните ритми. Охайо адвокат-поет (1826–1904), Кिनी улавя универсален момент: умът, намиращ дом в детски звук.
Говорещият сам в "колиба", дъжд "капка" по дъсковите покриви. Уютен интерьер срещу дива нощ.
"Всеки звън на покривите / Има ехо в сърцето." Звукът активира синаптична памет — всяка капка е ключ, отключващ миналото.
Майка "нагъната над" спящите деца. Дъждът става коляно песен, свързваща настоящата самотност с майчината защита.
Дъждът като сълзи — "сълзи на радост", "сълзи на скръб". Природата огледалява човешките емоции; покривът укрива и двете.
"И сълзите на миналото изсъхват." Ритъмът измива скръбта. "Хиляди спомени" се смукват в мир.
Пет станзи, неправилен метър, римови двойки (AABB) — химнолична простота, съвпадаща с устойчивия бит на дъжда.