Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Три исторически фигури зад сонетите на Шекспър

154-те сонета на Шекспър са хранили векове от спекулации за техните реални вдъхновители. Въпреки че поемите надхвърлят биографията, три исторически фигури се появяват повтарящо се в научния дискурс като вероятни модели за централните герои на цикъла.

  1. Хенри Уриотсли, Conte на Саутхемптън (1573–1624): Основен кандидат за „красивия младеж“ на първите 126 сонета. Харизматичен покровител на изкуствата, младостта, красотата и отказът му да се ожени са в съответствие с хитните молби за размножение и изследването на аристократичното привилегие. Шекспър посвети Венера и Адонис и Изсилването на Лукреция на него.
  2. Кралица Елизабет I (1533–1603): Посочена косвено в политическо заредени сонети (особено 106, 126 и „тъмната дама“ последователност). Нейната остаряваща влада, брачната неяснота и символично въплъщение на държавата резонират през поемите за време, власт и смъртеност.
  3. Уилям Шекспър сам: Поетът-говорият излиза най-ясно в по-късните сонети (127–154), където остаряване, наследство, художествена бесмъртност и „тъмната дама“ заплетение отразяват средновъзрастен писател, конфронтиращ собствената си смъртеност и творчески дрив.

Независимо дали тези фигури се отразяват директно върху сонетите или служат като композитни вдъхновители, техните исторически присъствие осветляват социалните и политически течения, текощи под Шекспировия верс.

Поезия

Related Categories