Личността в „Химн към Венера“ е римският поэт Овидий (43 г.пр.Хр. – 17 г.сл.Хр.), пишещ от първо лице като притежател на Венера (гръцка Афродита), богиня на любовта, красотата и плодовитостта.
Овидий е големият елегий на любовта в латинската литература. Неговите „химни“ смесват религиозна форма с еротичен вит – Венера е и божествена сила, и метафора за собствената на поета творческа съвкупност.
Ако референцията е към конкретна поема с заглавие „Химн към Венера“ в съвременна антология, може да е превод/избор от Овидиевата Фасти Книга 4 (април, Венера Вертикордия) или Аморе 1.1 („Arma gravi numero violentaque bella parabam...“).