Вторият строф изобразява срещата на говорящия с красива жена при езеро. Тя е описана с дълги вълнуващи се коси, длабокосини очила и усмивка, носеща радост. Говорящият я нарича неговата муза
, идентифицирайки я като вдъхновение за неговата поезия и изкуство. Строфът евокира красота, мир и безмятежност, улавяйки плънетието на говорящия.